Режимът за малки предприятия от 2026 г. – за кого е наистина и кога си струва
От 1 януари 2026 г. в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) официално влиза режимът за малки предприятия. Това е промяна, която на пръв поглед изглежда като облекчение, но на практика не представлява универсално решение. Този режим не следва да се възприема като „по-добър ДДС“, а като инструмент, който дава резултати само при конкретни бизнес модели.
Същност на режима за малки предприятия
Режимът за малки предприятия позволява на малките предприятия да не начисляват ДДС за доставки към клиенти в други държави членки, при условие че са изпълнени едновременноследните критерии:
- Общият годишен оборот в ЕС (включително България) е под 100 000 евро
- Оборотът в съответната държава членка е под нейния национален праг, както за текущата, така и за предходната календарна година
- Лицето е установено на територията на ЕС
- Не прилага OSS или IOSS в същата държава
Правното основание е уредено в чл. 168б – 168л от ЗДДС, които са в сила от 01.01.2026 г.
Следва да се отбележи, че националният праг за годишен оборот в страната е 51 130 евро.
Приложимост на режима: кога има икономически смисъл
Режимът за малки предприятия носи реални ползи предимно за B2C бизнеси, опериращи в ЕС.
Типични примери:
- Онлайн обучители и образователни платформи
- SaaS и дигитални услуги
- Електронни услуги
- Малки онлайн магазини с епизодични продажби в ЕС
Ползите в тези случаи включват:
- По-ниска крайна цена за клиента
- Запазване на по-висок марж за бизнеса
- Липса на задължение за регистрация по OSS и начисляване на чужд ДДС
След промяната в чл. 21, ал. 13 ЗДДС, при онлайн събития и обучения на живо мястото на изпълнение от 2026 г. е при клиента, което допълнително засилва ефекта от прилагането на режима.
Случаи, в които режимът не е препоръчителен
B2B услуги в ЕС
При бизнес отношения между две данъчно задължени лица (B2B) режимът за малки предприятия губи своята привлекателност поради следните причини:
- Клиентът самостоятелно начислява ДДС чрез обратно налагане
- Липсата на ДДС не създава ценово предимство
- Режимът изисква наблюдение на национални прагове във всяка държава членка
- Рискът от административни грешки е значителен
В тези хипотези режимът по чл. 97а остава по-предвидим и по-чист от административна гледна точка.
Важно уточнение: режимът за малки предприятия не означава излизане от ДДС системата
Това е един от най-често срещаните погрешни схващания.
Ако дадено лице прилага режима за малки предприятия за продажби в ЕС, но получава услуги от чужбина (например от Meta, Google, софтуерни доставчици, хостинг услуги), то регистрацията по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС остава задължителна.
Това може да доведе до следната конфигурация:
- EX номер за продажбите (по силата на режима за малки предприятия)
- Отделна регистрация по чл. 97а за покупките
- Месечни справки-декларации и тримесечни отчети
В този смисъл режимът не води до опростяване, а до двойна отчетност.
Въздействие върху правото на данъчен кредит
При положение че дадено лице е регистрирано по ЗДДС в България, но прилага режима за малки предприятия в други държави членки, се стига до частичен данъчен кредит съгласно чл. 73 от ЗДДС.
Част от разходите – особено общите такива като софтуер, счетоводни услуги и реклама – губят право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 6 от ЗДДС.
Поради това изборът на режим следва да бъде предшестван от финансова калкулация, а не от емоционално решение.
Профил на бизнеса, който печели от режима
Режимът за малки предприятия представлява силен инструмент, когато са налице следните характеристики:
- Бизнесът работи предимно с крайни клиенти (B2C)
- Клиентската база е разпръсната в различни държави от ЕС
- Оборотите по отделни държави са под националните прагове
- Цената е ключов фактор за клиентския избор
За всички останали бизнеси подходът следва да бъде стратегически и внимателно претеглен.
Стратегически извод
Режимът за малки предприятия не представлява опростена версия на ДДС. Той е нишов режим, предназначен за конкретни бизнес модели.
Изборът между:
- чл. 97а от ЗДДС
- OSS
- режим за малки предприятия
- или комбинация от различни режими
вече не е счетоводно-техническо решение, а данъчно-стратегически избор.
В тази нова среда грешките водят не само до данъчни последици, но и до пропуснати възможности за оптимално планиране.
Често задавани въпроси относно режима за малки предприятия
Не. Това означава само, че не се начислява ДДС за конкретни доставки в определени държави членки. Всички останали задължения по ЗДДС, включително тези по чл. 97а, остават в сила.
При надвишаване на националния праг в дадена държава членка
- Режимът за малки предприятия се губи само за тази държава
- В срок до 15 работни дни се подава актуализация
- Следва преминаване към OSS или местна регистрация
- В останалите държави режимът продължава да се прилага
Да, но:
- Не в една и съща държава членка
- Отчетността става хибридна
- Рискът от грешки се повишава
Тази комбинация изисква висока степен на административна организация и предварително планиране.
Да. В този случай структурата включва:
- EX номер за продажбите (по силата на режима за малки предприятия)
- Регистрация по чл. 97а, ал. 1 за покупките
- Месечни и тримесечни задължения за отчитане
Режимът за малки предприятия не отменя задълженията по чл. 97а.
- B2B фрийлансъри, които очакват административно облекчение
- Онлайн бизнеси без изградена система за контрол на оборотите по държави
- Липса на калкулация на загубения данъчен кредит
Не. Двата режима са различни, не взаимнозаменяеми.
- OSS осигурява яснота и централизирано отчитане при наличие на ДДС
- Режимът за малки предприятия освобождава от начисляване на ДДС, но въвежда прагове и ограничения
Правилният избор зависи от конкретния бизнес модел, а не от субективни предпочитания.
Не. Законът не допуска селективно прилагане (чл. 168г, ал. 3). Изборът на режим се прави за всяка държава членка на ЕС и обхваща всички доставки в нейния обхват.
Режимът за малки предприятия представлява силен инструмент за определени бизнеси, но носи съществени рискове за всички останали.
От 2026 г. регистрацията по ЗДДС престава да бъде формална процедура и се превръща в елемент от данъчната стратегия на предприятието.
Предварителното планиране е задължително. Липсата му води до финансови последици.

Leave a Reply